Разказването на истории е средство, чрез което се създават общности. Историите, които чуваме и разказваме, играят важна роля в социалното изграждане на реалността, която обитаваме, чрез дискурсите, налични в медиите, литературата и политическото пространство. Популярните истории разкриват какво смята за важно и значимо обществотои по този начин предоставят отправна точка за анализиране на това как действат расизмът, сексизмът и другите форми на потисничество.

Осъзнаването на силата на разказването на истории и механизмите, чрез които то се използва както от доминиращи така и от екстремистки социални групи, е от решаващо значение за развитието на младите хора като критично мислещи и за увеличаването на възможностите им за гражданско участие.

Критичният подход към анализирането на историите е много необходимо в световен мащаб. В България, например, разказването на истории изигра решаваща роля в манипулирането на обществеността да отхвърли ратификацията на Истанбулската конвенция. Консервативните идеолози измислиха въздействащи страшни истории, за да забавят приемането на по-всеобхватна защита за правата на децата, като накараха родителите да вярват, че децата им ще бъдат отнети от властите и дадени на ЛГБТ двойки в Норвегия. Очевидно историите – независимо дали са „истински“ или „фалшиви“ – имат огромен потенциал да водят до или ограничават промяната в нашите общности и да оформят нашето разбиране за това кои трябва да възприемаме като герои и злодеи.