Еразъм+ по време на COVID-19: Деница Ненчева разказва

В началото на месец март Фондация „Солидарност в действие“ изпрати трима участници в Кипър за участие в проект „YOUth SuPpORT“, финансиран по програма Еразъм+.

Българските участници заминаха за проекта на 08.03., като по време на престоя им в Кипър в България беше обявено ивънредно положение във връзка с разпространението на COVID-19.

Основната цел на този проект бе да предостави на младежките работници знания и умения как да използват спорта и физическата активност като инструмент за увеличаване на активното участие и включване на младите хора в обществото, с акцент върху тези с по-малко възможности.

Деница Ненчева, учителка по английски език в столично училище и участничка в проект „YOUth SuPpORT“, разказва за преживяванията и наученото в Кипър. Наред с другите завърнали се от проекта участници, след завръщането си от проекта Деница се подложи на доброволна самоизолация, като междувременно не спира да преподава на учениците си онлайн.

Фондация „Солидарност в действие“ ви призовава да си останете вкъщи и ви желае приятно четене!

• Любим момент от проекта – Целият проект беше едно вълшебно приключение. Въпреки факта, че корона вирусът се разпространяваше и още в понеделник имаше болни и в Кипър, всичко беше чудесно. Играхме, учихме, запознахме се с много нови и различни хора. Станахме едно интернационално малко, но задружно семейство.
• Нещо, което ме изненада – това беше отзивчивостта на всички, съпричастността с историите на другите. Интересно беше как толкова различни по възраст и националност хора, можем да се обединим около 1 история, около 1 болка (едно от момичетата си счупи китката по време на една от игрите). 
• Нещо, което ме накара да изляза от зоната на комфорта ми – втория ден трябваше да изминем разстоянието от 17-20км, а аз имам проблем с крака (около 1 година бях напълно парализирана и възстановяването беше много трудно) и това беше истинско предизвикателство за мен. Изпитание на воля и издръжливост, с което се справих благодарение на подкрепата на всички участници и ръководители. 
• Любима дейност – когато се събирахме в кръг, правихме нещо като рефлексия, и обсъждахме кой как се чувства след всички дейности през деня. Това беше времето ни на обединение. Много и различни истории се чуха тогава.
• Нещо, за което продължавам да мисля – Продължавам да мисля за станалото. Продължавам да копнея да се върнем отново там. И до днес продължаваме всички да си говорим, всеки споделя какво прави, как се чувства, смеем се на шеги, които станаха емблема на това интернационално малко семейство. Мисля, че ще продължим да поддържаме връзка и за напред.
• Кое беше най-ценното за теб, което извлече от проекта? – Ценни бяха уроците за издръжливост, умствена и физическа. Най-ценно беше общуването помежду ни. Различните ролеви игри; теми на разговори; заниманията през деня и вечерта, които бяха толкова различни и неповторими. Но най-ценното беше запознанството ми с тези толкова различни, но и еднакви хора, които ще оставят следа в живота ми. 
• Какво научих за себе си благодарение на участието си в проекта? – Благодарение на проекта научих, че човек никога не трябва да се отказва. Пред каквото и изпитание да те постави съдбата и животът, никога не трябва да се отказваш, не трябва да падаш духом и да си позволяваш да загубиш себе си. Винаги и от всяка ситуация има изход, само трябва да се огледаме, и да си кажем, че можем да се справим!
• Какво се промени у мен? – Благодарение на проекта разбрах, че мога да постигна много повече отколкото съм подозирала. Станах по-търпелива и уверена в способностите си. 
• С какво ще запомня този проект? – Отидохме на проекта по време на една епидемия, която обхващаше целия свят. Това неминуемо предизвика страх в мен, но той изчезна в мига, в който отидох там. Една седмица прекарах с хора, с които се смях, но и плаках. За тази една седмица никой от нас не усети, колко страшна е болестта, която приближаваше. Дали заради разговорите, игрите, разходките, не знам, но никой не усети страх. Връщайки се в България разбрах какво е страх, какво се случва в света. Там хората бяха спокойни, нямаше я тази паника. Всички се смеехме и дори обръщахме всичко свързано с болестта на ирония. Хареса ми това спокойствие, този „розов балон“, в който живеехме, и в който бяхме спокойни. 
• Как ще приложа наученото в работата си или в страничните си дейности?– Наученото ще приложа в живота си като цяло. В работата си ще приложа отделни игри и ще обсъдим с децата различни теми, които ми направиха впечатление, и които смятам за важни и интересни за моите ученици.
• Какво бих променил/а по отношение на Еразъм+? – Програмата беше чудесна, проектът и организацията също. Не ми хареса само, че след това трябваше да попълним доста документи и неща, в които информацията се припокрива.